Очите ти горяха, когато гледах в тях.
И Душата ти блестеше без помисли за грях.
Твърдеше го прекрасно, да.
Ето, пуснах те сега.
Не се сърди, нямаш право на това.
Покажи ми само. Докажи го на света.
Търси ръцете ми в океана от години.
Прерови света и пак до мен стигни.
Затвори очи и ме просто намери.
Ето, тук съм - твоя, както досега.
И къде си, да ме намериш пак ли не успя..
Недей, не се мъчи, нека разбера сама.
Любов било - ами бори се !
Мачкай, ритай, хвърляй и чупи.
Струва ми се, лесно те отказах, а целта ми бе съвсем далече от това.
© Ли Николаевна Все права защищены