А сега съм само стих..
Бавно пристъпвам напред,
дори не знам накъде отивам,
взирам се във всеки човек,
но не прося помощ и милост.
Аз извървял съм достойно своя път
и дете бях, и баща и съпруг,
но днес чувствам се някак излишен,
въздух остана ми само да дишам.
Горчилка засяда в душата ми
и залъка хляб трудно преглъщам,
не искам вече децата ни
да напускат своите къщи.
Наоколо спомням си, някога
хвърчила пусках на вятъра,
с прашки гонех врабците
в игри лудешки минаваха дните.
Тук срещнах моята любима
с обич, дом и деца я дарих,
пазих, обичах свойта Родина,
а сега съм само един стих.
Невидим вървя си по пътя
и срещам хора различни,
но никой не се спира да попита:
"Как си, дядо, как минават ти дните?"
18.04.2013 г. Иф
© Лидия Александрова Все права защищены