A temporadas

23 янв. 2007 г., 11:36

Поэзия

1013 0 13

Дъждовно време ме изгони вътре
и разпокъсан вятър ме развя.
Един живот зад мен се тътри
и още два пред мен вървят.
Препих със свят и цветове.
И не заспах, но бях щастлива.
А нямаше и помен от небе,
в което някак да се скрия.
Разходих се из стар квартал,
добре, че още съществува!
Дали светът е още цял?
Не знам. Не ме интересува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

A temporadas

Искате да прочетете повече?

Предложения