А ти помниш ли?

Чувстваш ли студенина в деня 
в душата ти да свири?
Чустваш ли греха
как спомените сладки мие?

А помниш ли как падаха листата,
окъпани от есенната светина?
А помниш ли как заедно посрещахме росата
далеч и нейде в долината?

А усещаш, дъждът по прозорецът се стича
и на сълзи в очите ни прилича...
А виждаш ли и дните пропиляни
в цветята, по нашата поляна разпиляни?

А питал ли си се какво им е на птиците,
когато наделеч и нейде отлитат?
И дали някога цветята за нас ще се запитат
как чуствата към бездната залитат?

А съзираш ли - падат листата
с опърпаните пелерини.
Как безжизнено докосват земята
като уморени от финален пирует балерини...

А помня аз и дните,
когато слънце беше в очите...
Когато вишните цъфтяха
и птиците над нас летяха...

Но дните ни се разпиляха,

а птиците на юг отлетяха...

А ти помниш ли?