Изронвам тишината като грозд.
Куп гладни птици са очите ми.
Надеждата е само бряг.
Лелеян бряг, мечтата на поетите...
Защото всичко свършва точно в шест.
Звъни будилник със нарочна точност.
Напъхваш се във дрехи и вървиш
към непожеланата ти неизбежност.
Наричаш го живот. А то не е.
Живот е само в дишаните мигове,
в които не посичаш брегове,
а правиш мост, на който се обичаме. ...