andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
6 мая 2008 г., 19:26

А толкова ми бяха нужни птиците... 

  Поэзия
880 0 29

 

 

Две думи само. Истински боляха.

Захвърлиха и слънцето на сянка.

Не можех да ги премълча. Пълзяха

по устните ми като пепелянка.

 

И свих гнездо сред жълтата отрова.

Завиха във душата ми вълчици.

Намразих вятъра... като прокоба.

... А исках да отгледам птици...

 

Но полетът им спря, така... сред думите.

Замръзнаха от студ дори звездиците.

Научих се да стрелям днес... куршумено.

... Най-лесно се убиват птиците...

 

Крилата се прекършиха... Умряха...

Поде ги облакът. Отрони им сълзици -

политнаха, в очите ми се спряха...

... Не исках да умират птици...

 

Дъгата пъстрокрила се разплака.

(Разстрелях ги... С две думи и зеници...)

Посипах мъртвите криле със цветен пясък.

... Най-тъжно се погребват птици...

 

 

***

Днес като теб научих се да стрелям.

(Макар невидима в деня ти да присъствах.)

Разстрелвам и последната надежда.

Натискам спусъка... и вече... ще отсъствам.

 

 

... А толкова ми бяха нужни птиците...

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??