Не мога да си поема въздух
от гвоздея, който притиска душата ми.
Той проби крилете на пеперудите й
и ги осъди на самоистезание.
Не мога и да разплача очите си,
от капаците, които скриват цвета им.
Не мога да кажа отново "обичам те",
след като тръгваш си вече толкова пъти.
Не мога да разпусна вярата си
и да позволя на сърцето си да се отвори.
Още една христова рана... последната...
и ще спра да се боря. ...