21 июн. 2007 г., 06:22
От изток тихо просветлява,
събужда летен топъл ден,
целува влюбено земята и...
тътен страшен, вой студен.
Мотори танкови ревяха,
във своя път посяват смърт,
стоманени ята летяха,
валеше бомбен, огнен дъжд.
Лица, от злоба посивели,
косяха чуждите поля,
животи, младост не живели,
полегнаха с куршум в гръдта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация