* * *

5 сент. 2008 г., 14:52

Поэзия » Любовная

474 0 0

Изгревът бавно се приплъзва
и с ярост прогонва тъмнина,
денят събужда ме -
дама капризна,
и как пропива усещам любовта...
жадувам по студения мокър
пясък да тичам.
Къде си, къде си, любими,
че ме остави сама...
щом всяка нощ ти ме запълваш
и гониш прокраднала се празнота.
Ела и привечер, мили -
да изпратим този ден със споени тела!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения