По пътя аз вървя
и мисля си...
Без теб безмислено денят минава,
а животът си върви, променя всичко,
но в замяна той със теб ни раздели.
Защо съдбата, толкоз тежка,
този номер ни скрои,
как без теб е толкоз тежко, как сърцето ме боли.
Мислите по теб пробягват
пак през моята глава

и взирайки се в снимки стари,
тръгва пак сълза подир сълза.
Няма ли да си отиде таз голяма празнота
и пак със теб да съм, любими,
обгърната от твойта топлина.