Топло е - тъмна юлска нощ,
в безмълвие облечено небето
и разкриваше ми мрачния разкош,
който без милост спираше ми сърцето.

Вървях с поглед, в луната вторачен
и с усмивка лицето ми сияеше,
за разлика от ума ми мрачен,
който  в надежда вече не вярваше.

Луната  чувства буйни пораждаше
и пред тях усетих слабост,
а ветрецът духаше и нежно галеше
това, което аз наричах младост.

Но пак погледнах луната,
заобиколена от облачна пяна,
която остави ми без дъх душата
и заряза ми я така няма.

Но нещо важно липсваше
и аз, въпреки красотата, тъжах,
нещо по-красиво нощта не описваше
и чак накрая аз разбрах:

Теб те няма, а ти
много ми липсваш!!!