Грешници

Грешнико свиден, не съм те забравила…

В самотата на пламъка лумва пожарът…

Голотата на тялото в стръв се изражда,

но пръстта върху раната цвят не поражда.

Грешнико близък, не съм те забравила…

И макар да ме няма – черна и бяла,

и макар да съм част от пръстта поругана…

Още те искам, а вечно те няма.

Грешнико дрипав, не съм те забравила…

Ще осъмнеш ли някога с мене във Ада,

ще ни мъчат ли с жлъч демони черни,

задето живяхме все разделени…