Подкупени очи, подкупени сърца

изпълняват мисията си "живот".

Едно дете с безброй лица,

а какво остава за един цял свят.

На мъртвите ли пада се честта

да са арбитри в земните ни спорове,

където сблъскваме се с миризмата на потта,

потекла от умората на дните ни,

приличащи един на друг,

като маслини по дърветата -

черни и горчиви.

Един отличаващ се среднощен звук

припомни ми за чашата със ментата

на масата от дървени слова,

които аз и ти създадохме.

И продължаваме да тънем в самота

на мисли неизказани.