*****()

21 июл. 2019 г., 07:42

Поэзия

780 3 2

имало едно време една госпожа
омъжена бяла жена
красива като лунна роса
с очи като нежни цветя

била съвършена със своите коси
игриви без вятър мечти
като я наблюдаваш само от далеч
се влюбваш с мерена реч

но да я обичаш било забранено
да я докоснеш по ръцете непозволено
да мечтаеш за нея липса на морал
но какво да правиш като за теб е идеал

чувстваш несвързани неща
щом си я представиш вечерта
как тича под звездите
и се сепваш, колко ожесточени са съдбините

и я обичаш макар да нямаш кураж
страхуваш се, че е мираж
знаеш, че не бива
и точно това ти дава сила

да продължиш напред
да докажеш, че си проклет
да се хвърлиш пред нея на колене
и да става каквото ще

омъжена бяла жена
една неземна госпожа
която още е забранена
но любовта е друга вселена

Всемнелюб (Всемнелюб)

2019-07-29T15:25:00+03:00

Цензурата, ама ще има стихче и за тях после 🤣🤣🤣
генек (Георги Коновски)

2019-07-21T09:45:05+03:00

Странно и интересно. Хареса ми...
Можеше да го наречеш "Любовта на негъра", ама... Цензурата...