Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безгрешен на света.
Светците, майната им, тях не ги мислете.
Добре са те там някъде във вечният блажен живот.
А аз ще бъда вечно в Ада с тия стари мутри.
Ще цакам картите, ще пия бира,
Ще пуша здравословно до половин пакет, внесен незаконно, защото и на дявола рушвет ще дам.
Така познато ми е всичко.
Разбираш ли - аз тук съм у дома.
Едва ли ще е нещо кой знай колко лошо.
Защото ако беше - все някой щеше да избяга до сега.
© Svetoslav Vasilev Все права защищены