12 апр. 2007 г., 18:34

Ад и Рай 

  Поэзия
761 0 1
Взе сърцето ми и с него отлетя,
отнесе го със теб на край света.
Отвори райските врати
и сърцето ми в ад изпепели.
Ти си ад и рай -
моето начало и край.

Живата рана в мене си ти,
болката, която нощем ме гори.
Искам пак в твоя свят да ме отведеш,
всичката си любов да ми дадеш.
Припомни ми какво беше тогава,
какво ще бъде сега - подари ми обичта.

Позволих си тебе да обикна
и ти в сърцето ми надникна.
Разбра колко страх и самота
изгарят всеки ден ума.
Подаде своята ръка
и ме спаси от ада на безпомощността.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не знам дали ще ми позволиш, но бих искала да ти дам един съвет - за да не звучат стихотворенията ти в лексиконен вариант може да се опиташ да наблегнеш на римите През ред, а не на всеки мисля, че ще се получи ако опиташ успех!
Предложения
: ??:??