Ад или Рай?

На  земя прекрасна мислеше, че живееш ти.

Земя прекрасна, или това, което виждаше с твоите очи.

Едно красиво място, превърнато в Ад.

Но от кой ли, знаеш, от НАС.

Когато се роди, слънцето погали твоята бледа кожа,

заигра се по малките ти алени устни.

Топлеше те като прегръдка нежна, мила.

Светеше само за теб, дете тъй невинно.

Малки птички на прозореца ти,

пееха ти чудни песни сладки.

А на масата ваза с цветя,

носеше уханието на пролетта.

Луната вечер преспиваше те,

над невинния ти сън бдеше.

Звездиците многобройни на небето,

танцуваха за теб толкова омайно.

Всичко беше хубаво, нали?

Порасна млад и силен ти.

Порасна, но какво направи,

света съсипа, но защо ли?

Вървиш сега по улиците пусти,

мрак и тъга усещаш в душата си.

Слънцето вече не грей за теб,

малките птички отлетяха надалеч.

Цветята във вазата от липса на обич загинаха,

а луната зад гъсти облаци е, няма да се покаже.

Грозен е светът ти, грозна е душата ти,

лицето бледо, устните с отрова застлани.

Стоиш сам в този Ад, отровил всичко чисто в теб.

Умираш сам сега застанал на колене,

търсещ опрощение, молещ, ридаещ,

но късно е вече, всичко загина.

След години дълги, Раят отново ще възкръсне.

Слънцето ще свети за нов живот.

Птички ще пропеят, луната ще пробие облаците гъсти.

Но няма да има кой цветя във вазата да сложи.

А на хълма, гарвани ще грачат зловещо,

ще се разнесе шепотът им наоколо,

пази Рая, пази го, а не като глупака,

останал без цветя на гроба си.