2 сент. 2015 г., 22:21  

Адажио (на Единствената) 

  Поэзия » Любовная
1122 4 23
Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,
родили собственото ми безимие.
За мен си снопче жива светлина.
Кълбета от лъчи напук на здрача.
Вълшебна флейта в мъртва тишина,
накарала душата ми да плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??