9 окт. 2008 г., 14:46

Адам и Ева 

  Поэзия » Другая
492 0 2
На сцена винаги са двама.
/И неизбежни - всичките останали/.
Но те са...публика.
А Той е ... мъжкото начало
/семе на Адама ли?!/.
Решил, че трябва да му е подвластна.
а тя пък - /луда ли?!/,
че  пак от ябълката си отхапа?
Любопитна.
Ева някаква.
Прогледнала...
Все пак жена е.
И женското начало ще играе.
Но вместо ябълки от Рая,
в пазвата си скрила е
...змията ?!
На сцената са.
Пак ще се играе.
И спускат се завесите на мрака.
А после - само тишина е.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е то да си жена.. Харесах!
  • Не е подвластна тя
    и не е вещ, а личност!
    И след това Тя пак ще я играе-
    играта, но ще бъде Себе си за Вечност!
    Нелкоооо*!
Предложения
: ??:??