Адаме,  къде си, Адаме?

Намери ли своята Ева?

Листото не става за знаме -

съдрано е. С няколко шева

заший го сега. И отново

тръгни по земята полека,

шептейки едничкото слово,

накарало първочовека 

да страда, да вярва, да иска

със Дявола да се прегърне,

забравил бедите и риска,

безстрашно  света да обърне.

Адам ми отвърна: "Ще тичам

към моята Ева  в безкрая.

Знам, краткото слово обичам...

по-скъпо е даже  от Рая."