„... без твойте единствени ръце..."
А реките са под мостове застинали
и сенките ни бродят тъжни, безпризорни.
Това, което търсим, не е минало -
избираме руслата им просторни.
Пристанищата са отдавна непотребни
и котви се люлеят под маяка вяло.
И от вълните пръските тъй дребни
проблясват нежно в мрака, мили - в бяло.
А планината непокорните зове ли,
ведно прегърнали се - със тях е вятърно,
достатъчна ли е реката, море... и... ...