В студа си топлина,

в зноя - сянка,

в мрака - светлина,

вечер сладка дрямка.

Сутрин, денем слънце,

пролет месец май,

лете житно зрънце,

есен - урожай.

Щом настъпи наш′та зима

и покруси ни разлъка

(аз не искам да ме има),

ме убива твойта мъка!

Миг божествен е живота

във всемира, във безкрая!

С теб да бъда на земята,

с теб да бъда и във рая!

Ако Бог за нас отсъди,

заедно ще бъдем в ада,

най-страшната присъда

е адска награда!