Някога Данте и Вергилий

ни поведоха през АДА,

а после Гео Милев каза,

че Вергилий не съществувал.

А Данте остана в прахта

на историята

и литературата.

Мисля си за Ада.

Девет спирали

страдания,

девет спирали

стенания,

девет спирали

наказания.

Това ли е Адът?

Та аз го познавам.

Скъпи приятелю,

и ти го знаеш -

озърни се

или се вгледай в себе си

и ще го видиш.

Ти живееш в него,

той живее в теб

и си приказваш

с дяволи...

И ако Вергилий го няма?

Кой да ни води

до портите на РАЯ?

А поне Беатриче?!

И нея ли я няма?

И кой да се застъпи

за нас пред ангелите?

Адът ни остава -

там сме родени,

там ще изтлеем.

Ние обичаме Ада, обаче.

Обичаме Ада.

И ни е страх,

страх ни е от ангелите,

страх ни е от Рая,

не знаем как да се оправим

с тишината,

със светлината,

със спокойствието.

Ямите са друго нещо.

И огнените ни реки

и острите ни канари,

и смрадта на глъбта.

О, ние обичаме АДА!