Адски тътен да продира въздуха навън.
Адът да съедини небето и земята.
В кърви да лежа, гърчеща се в мрака.
Дъх да не достига...
Вълците с месата мои живи да пируват.
Бурените кръвта ми да полива.
Пороите останките ми да влачат.
Спомен от мен да не остане
и годините да забравят, че през тях съм минала.
Глас да нямам и сълзи,
нито слух за стона ветровит
и ръце да нямам да не чувствам ...