31 июл. 2014 г., 22:06

* * * 

  Поэзия
560 0 0
Далеч съм аз от толкова години,
напуснах с мъка родната страна,
но една ме сила ден и нощем вика,
силата на майката земя...
Немил-недраг по чужди порти скитам,
продавам кървав труд така,
че вместо с радост моята трапеза
е пълна с болка и тъга...
...
Да се върна само аз се моля,
да прегърна майка и баща,
да целуна моята любима, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »