* * *

15 июл. 2008 г., 13:51

Поэзия » Другая

827 0 2

Във тази хладна, сива стая,
замръзналите нежности се пръскат на прашинки,
желаеш всичко да забравиш най-накрая,
да изпепелиш лъжливи ласки сладки.

Потисната, във някой тъмен ъгъл,
си спомняш своятя любов пламлива,
разхвърляни и ежедневните ти скуки,
привличат се с лъжата тъй нежна, плуваща, красива.

Загасва и последната цигара,
със нея свършват мъките ти страстни,
сълза самотна стича се към края
и скачаш към смъртта опасна.

Снежинки нежно те покриват,
изстиваш, преди те да те целунат,
открехнат, прозорецът на твойта стая,
показва колко страх във теб бушува.

Свърши се... сега те няма...
показа ни какво е да скърбиш...
и ето, всички знаят -
"Била е тя сама"

ТИ СЛЯ СЕ С ВЕЧНОСТТА
И МОЛИМ ДА ПРОСТИШ!!!

NLM

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения