януари 2014 Румяна Славова
Клети, задъхани птици...
Отмалели, тежки крила...
Отлетели, безвъзвратно, мечтици...
Тишина - гробно студена!
Късове - раздрани надежди...
Гримаса - застинала, бледна
върху образи ледени...
Нечута, крещи въпросителна!
С грохот падна сълза!
Дъждът наобратно вали...
Катаклизъм обърна компаса -
непрогнозирано денят затъмни!
Пропаст изписка - зъбата...
Пелена рухнали мостове покри...
Странно е празно в душата...
Не достигам дланта ти!
© Румяна Славова Все права защищены