1 мая 2014 г., 20:22

Агония 

  Поэзия » Другая
352 0 3

януари 2014 Румяна Славова 

 

Клети, задъхани птици... 

Отмалели, тежки крила... 

Отлетели, безвъзвратно, мечтици... 

Тишина - гробно студена! 

 

Късове - раздрани надежди... 

Гримаса - застинала, бледна 

върху образи ледени... 

Нечута, крещи въпросителна! 

 

С грохот падна сълза! 

Дъждът наобратно вали... 

Катаклизъм обърна компаса - 

непрогнозирано денят затъмни! 

 

Пропаст изписка - зъбата... 

Пелена рухнали мостове покри... 

Странно е празно в душата... 

Не достигам дланта ти!

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви,Манипулирам,Лорка!Пиша това,което чувствам!Ако съм успяла да докосна поне един човек-съм щастлива!Поздрави!
  • Пред това мога да кажа само едно- ПОКЛОН!!!Не знам как го правиш, обаче изкуството ти винаги ми сграбчва душата!!!Просто е толкова красво и силно и го чувствам някак много близко!!БРАВО НА ТЕБ!!!!
  • Дъждът наобратно вали!!! Поздравления!
Предложения
: ??:??