Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам
Тъга, мизерия и болка... докога
Ще храня толкова змии и демони
Иска ми се да живея тук и сега
Затварям очи - светът умира пред мен
Без право на отговор и без посока
Пътят ми е предопределен, откак съм роден
Да се лутам в мрак, участ жестока ...