Студът в погледа ти едва не ме убива,
ражда в мен агресия,
която ме увива
и помага ми да се спася.
Студът в думите ти празни
драска по моето сърце
и ражда то обиди разни,
неподходящи за едно дете.
Студът в теб ме провокира
да извършвам аз онова,
но не мога да го изпея - нямам лира,
мога да кажа само това.
Студът по лицето ти пролазва
и пак изпраща към мене гняв,
и моята уста пак те наказва
с думи остри, примерно, че си ляв.
Гневът помага ми да оцелея,
да не се удавя в сълзи
и грубо продължавам да ти пея,
но поне научих сърцето си да върви - да спре да пълзи.
`eFm1
© Евита Все права защищены
и пак изпраща към мене гняв,
и моята уста пак те наказва
с думи остри примерно, че си ляв."