Ах, колко е красива тази китка
под прозореца! Надвесила е тежкия си цвят,
над локвата разстелена и плитка...
В мокрото й огледало съзира целия си свят!
Червената й рошава прическа
е модерна - пропити гъсти кичури пламтеж!
По-дъхава е във оазисната треска-
под хладния, ръмящ над пламъците скреж!
Ах, колко ще е още по-красива
под небето след този дъжд, когато е лъчисто!
И бавно, лист по лист ще си отива-
там долу - върху спомена за отражението чисто!