27 апр. 2017 г., 00:26
Сънувах, че отново ще те видя...
Изливаш се във мен, като река,
море си ти, вълнуващо и синьо,
безкрайна, като блян във вечността...
Усещам те със всяка моя пора,
дъха ти, неоткъснат, теменужен,
зова те, като Яворова Лора,
в миражен сън. Ах, колко си ми нужна!...
Ти идвай пак да ме докосваш,
но знай, че вече няма да заспя,
а теб ще чакам ден и нощем,
и нежно в тишината ще шептя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация