Ах, Любов, Любов, как идваш без покана ти

и за миг преобръщаш две съдби.

Внасяш страх и ужас в четири очи

и сладко чувство в пламнали души.

Ах, Любов, няма прегради за тебе на света,

отключваш с вълшебно ключе всяка здраво залостена врата.

Тихо, на пръсти прокрадваш се в нощта

и омагьосваш с пръчица вълшебна дори съня.

Ах, Любов, Любов, не малцина погубила си ти,

с чар и магия - отнела техните сърца

и сега те ходят слепи, без очи,

търсят самотни, сродните си души.

Ах, Любов, Любов, няма да се дам на сладките лъжи,

дам ли се... о, колко много ще боли -

когато плахо от мен избягаш в късен час,

Любов, какъв човек без теб ще бъда тогава аз!?