Умори ли се, слънчице,
с тези малки крачета,
дето тепкат забързано
и се спъват във клечка.
Заболяли те, миличко?
Нарани ли коляно?
Ще порастнеш и сигурно
поносимо ще ставаш.
Как протягаш угрижено
двете малки ръчички
и ме молиш единствено
да те сгуша в гърдите си.
Ще те нося по пътя ти.
Ще попия сълзите.
Ще отнема от болката
и само ще те обичам!
© Анета Все права защищены