Ах, защо ли се ожених!

Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев.

Няма как да си почивам,
взех си лакома жена,
че и две деца изцвъка,
трябва им храна.

Колко хубаво ми беше
като бях аз сам ерген,
що ми трябваше да слушам
ама съм серсем!

"Трябва ти да се ожениш,
не, не може то така!
Живота си да си осмислиш,
трябват и деца".

На ми ся деца, женища,
край на всяка свобода,
работа, а после вкъщи,
кавга след кавга.

Вместо всичките парички 
да са си за моя г*з,
аз послушах баби, всички,
памперси вонят!

Де да можех ази някак
времето да върна там,
гдето бях щастлив, свободен,
да си бъда сам!