Ах, здравейте, госпожо Мечта,
щях за малко да ви подмина,
накъде с тази тежка торба,
как е вашата вярна половина.
Помня нашия пролетен бал,
всички искаха с вас да танцуват,
вий излъчвахте дързост и чар,
отстрани благородно ревнувах.
Нямах розова рокля с воал,
нито вашите златни обувки,
бях с кенарена блузка и шал,
плетен с радост от баба на дупки.
Пях на вашата сватба, Мечта,
подарих ви онази картина,
вложих цялата своя душа
във натюрморта с пъпеш и диня.
После винаги питах за вас,
много поздрави все ви изпращах,
а на срещите с бившия клас,
ваш′то място с надежда предплащах.
Извинете, увлякох се май,
по лицето ви сянка премина,
ще се радвам да пиеме чай,
имам сладко от вишни и минало.
© Ивон Все права защищены