shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
31 мар. 2008 г., 22:14

аХтуално 

  Поэзия » Гражданская
820 1 2
Когато вятърът повей
и пролетта насреща иде,
душа бунтарска почва да линей -
по върховете все ченгета види!

- ''Ти на Партията какво си дал''
посреща те пикаещият у фонтани
и ако въпросът му не си разбрал,
готов си вече за зандана!

Те имат твърде много имена -
бащини, фамилни, псевдоними
и всичко е за пустата пара
и в името на Партия, необорима...

Отгледаха си мафия със ясна цел
да имат здрав и твърд кулак,
да смачква всеки, който е посмел
да не върви във строй и в крак!

Сега делят със мафиоти
заграбвано и трупано навън,
оказаха се пълни идиоти
и те са им като в петата трън!

Излизат вече далавери
и нямат брой, и нямат чет!
Възмездието пътя ще намери
за всеки както му е ред!

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах колко прав си, и го осъзнаваме,
    но Истината рядко Я ПОказваме
    в чужбината се скриха Дулсинеите,
    избягаха от "бедната България"...

    Но нови да си търсим и не щеме ний,
    че друго - то за нас какво остана ни-
    "с масур", "на стоп" или в екстремни спортове
    че "Истински сме още" си доказваме-

    Пътувах някъде... И всичко беше приказка
    на стоп за Амстердам...за първи път зад граница
    след три дни стигнах...беше Истинско
    и тръгнах под дъжда- нарамил раница...

    Като трикам, дълбоко в цепка на Пространството
    потъвах аз отново в цветни сънища
    в компанията на брокери-измамници
    на чужди авоари преотстъпници

    А Дон Кихот прегърнал здраво бонга си
    във кофи-шопа спори със неверници,
    които го закачат от шезлонгите,
    че днес дори и в Конго има мелници

    "Не ме е страх от "изпити" в полицията,
    а вас ви гони яко параноята...
    Поне се подпишете под петицията
    "Пуснете бате Жоро от затвора" бе!

    Пропадах някъде...но всичко беше Истинско
    страхът от удара... в очакване до сблъсъка
    една след друга изплющяха клемите
    и молех се за френда да устиска ме...

    След цели векове се спря въжето ми,
    започна да ме пита плахо вторият
    дали рапел да пуснем до заслончето
    и струва ли си тръпката да "водиш"


    И тъй готов за сетен дъх безвремие
    завръщаха се световете- другите
    далече от скалите и от Ехото
    със стоперите тръгнали за другаде...
  • Ежедневната ни мисъл е излязла в твоя стих!
    Поздрави, най-искрени, Шеметко!
    Направо си е аКтуално!
Предложения
: ??:??