От чашата на твойте нощи
отпивам глътка уморена.
Какво ни готви утрото, че още
душата ми се стяга съкрушена?
Какво, какво ли ще роди денят? 
Тъга ли? Болка? Може би финал?
Ще скъсаме ли нишката или сама
ще се изтърка в някой наш скандал?
От виното, опито със отрова, 
отпиваме със лакоми усти...
Аз за развръзката не съм готова,
а може би не си готов и ти...
В тази драма от болки и обиди,
на сцената на нашия живот,
не е възможно ти да си отидеш,
не е възможно да живея аз без теб!
И тъй ще си останем, вероятно,
вплетени - като ажур - един във друг, 
без право да вървим обратно
към пропастта, към дъното, към друг...

17.02.2004 г., СОФИЯ