Загледана в дъждовните капки,
слушам говора на хорската тълпа
и сякаш невидими шапки
са сложили тихо в дъжда.
Всеки препуска забързан,
за "Добър ден!" не спира дори.
За работата си е вързан,
в душата му животът не гори.
Ако само за ден той прогледне,
невидимата шапка той свали
и на пейката до старец седне,
и "Здравей!" му каже със очи. ...