Влизай, моя любов!
Остани!
Ти нали на търпение учи ме..
Нямам нищо.
Ни вино.
Ни грим.
Но ще вържа на панделка
Слънцето.
Ще направя чадър от дъжда.
Ще завия ръцете треперещи.
Нямам вино.
Но имам душа.
А и спиращо пулса доверие
в теб. И книги потънали в прах.
В теб.
И думите "Много ми липсваш".
Влизай. Тук съм.
И не, не е грях
в този кучешки свят
да се имаме.
Тънък въздухът като конец
се разкъсва.
Любов
Пълнолуние.
Нощ е. Аз съм лирична до теб.
Ти си спиращо пулса безсъние.
© Деница Гарелова Все права защищены