В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не ще чуеш от мен "Остани!"
Направи го, ако аз съм ЖЕНАТА.
Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.
Ще запея със мойта душа
песента ù тъй дълго не пята.
Ти послушай я, МОЯ ЛЮБОВ,
ще ти пея, защото си свята!
© Евгения Георгиева Все права защищены