Всеки миг, във който си далече,

аз умирам и се прераждам пак

и всеки удар сърдечен е обречен

да е последен и разбит на прах.

Всяка минута, в която теб те няма,

без жал разсича душата ми на две

и всеки миг с теб е илюзия, измама,

че можем някога заедно да сме.

Всеки поглед, който в мене взираш,

отвътре ме изгаря и като лед топи,

като стара, вехта дрипа ме раздира

и нови сънища, и мечти от мен крои.

Всяка усмивка, която като слънце,

лицето ти красиво, нежно озарява,

в мен засява на надежда зрънце

и сили за следващ ден ми подарява.

Всяка част от теб, която обожавам

и същността ти прелестна изгражда,

реалността ми в сън преобразява

и пожар в сърцето ми подклажда.

Всяко чувство мое и всяка мисъл

ти като фея със магия умело покори

и дните нямат, но и имат вече смисъл,

ако до мен била си или ще бъдеш близо ти.