Дарявам ти безпътните си мисли.
Измислените глупави криле.
След всеки край започва се на чисто,
дори да трябва нещо да умре.
Оставям наранените си длани
по късовете счупено стъкло.
Остават по усмивката ми рани
и празен край във твоето легло.
Зачерквай уморените ми устни.
Забравяй ме. Изтривай ме докрай.
Допуснеш ли ме само във съня си,
ще искаш да сме заедно безкрай.