Присядал ли си на трапезата на вятъра,
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на безпосочията.
Докосвал ли си сянката безплътна
не всичките очаквания в този си живот?
Долюбил ли си чудната осанка
на мнимата си и единствена любов?
Дарувал ли си хляб на гладен?
Протягал ли си длан на давещ?
И дума блага казвал ли си на отчаян?
И бил ли си на враг прощаващ?
Ако гощавал те е вятъра ти знаеш,
какво е, и да имаш и да нямаш.
Ако и сънищата ти се сбъднат
усетил си вкуса на истинска любов.
И щом си бил човечен, милостив.
Доброто в теб е стигнало небето,
и от светлото гради ти свят красив,
като сълза невинна на детето.
© Евгения Тодорова Все права защищены