МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
4 апр. 2019 г., 10:14

Ако хората можеха да летят 

  Поэзия
347 4 16

Ако можехме да летим,

щеше да бъде ужасно.

Щяхме веднага да построим

пътища първокласни –

междуселищни, континентални,

улички тесни и магистрали.

 

Щяхме да сложим в небето табла,

знаци по пътя обширни:

"Зона безоблачна!", "Пада мъгла!",

"В девет и осем валежите спират!",

"Област на смог – сложете си маските!",

"Частен солариум!", "Ястреб опасен!"

 

Щеше да плъпне в простора тълпа,

гари да скрият небето.

Някои щяха да хвъркат "пеша",

други с луксозни автомолети.

Щяха да станат звездите пиаца,

Млечният път – цял в графити омацан.

 

Щеше да има отново гета

и първокласни квартали.

Хора, улучили точно целта

с име "живот", без провали,

както и скитници, просяци бедни,

вечно отхвърлени, все последни.

 

По-добре нека така си стоим,

а да е птичи просторът.

Ние, нещастни, в калта да пълзим.

Поглед ли вдигнем нагоре,

ясна безкрайност над нас да блести

да я преброждаме само... с мечти.

 

Даже да стигнем далечни звезди,

други системи, галактики,

ний и звездите ще прекроим,

в звездния прах ще напредваме с лакти.

В празния вакуум ще пренесем

всички конфликти, недъзи и мнителност,

докато в себе си не се взрем

и не потърсим небето в душите си.

 

 

6-14.05.2000

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Петре, на теб пък благодаря за усмивката. Но аз съм си губла и пак ще я загубя. Усмивка.
  • Благодаря за поправката на заглавието.
  • Няма за какво, ти също пишеш добре. Пиша датите, да не би някой да го приеме лично. Радвам се, че непретенциозното ми стихотворение се харесва. Понеже не пиша проза, това е нещо като стихотворна научна фантастика. Какво би станало, ако... хората можеха да летят. Щяха да устроят и небето като земята. То и без нас сега си е достатъчно замърсено, озонови дупки и т.н.
  • Добра идея от годината 2000. Водиш си точна статистика, малко завиждам 😉
  • Благодаря ти за хубавите думи, Лиа.
  • "...Даже да стигнем далечни звезди,
    други системи, галактики,
    ний и звездите ще прекроим,
    в звездния прах ще напредваме с лакти..."
    Не обичам често да използвам цитати, но...
    Бих цитирала навсякъде тази твоя творба Мария,
    за което с удоволствие бих я наизустила.
    Днес тя кореспондира с мислите ми и се емоционалният ми заряд,
    а това е прави безценна в очите ми. Благодаря ти !
  • Благодаря, Куни.
  • Браво, най-прекрасното нещо което съм чел.
  • Съгласна съм с теб. Бог не ни подлага на изпитания, по-големи от тези, които можем да понесем. А по отношение на изброените "звезди" /въпреки че аз имах предвид буквално звездите/, ще си позволя да цитирам по памет Булгаков - "не можеш да скъсаш косъма, на който виси животът на човека, това може да направи само Този, който го е окачил на него." Животът е наш, но ние не разполагаме с него така, че да го прекъсваме, когато ни се струва прекалено трудно, винаги има друг изход. А понякога трябва да сме смирени и да не искаме да сме това, което не можем да бъдем, само защото ни се струва, че е по-примамливо. Можем да бъдем щастливи с това, което сме. Винаги има начин.
  • Така е, ако не беше написала забележката, не бих я забелязала, аз си го прочетох, да
    Талантът е отговорност, и най-ми е тъжно за такива като Ейми Уайтхаус, Уитни Хюстън (да не повдигам кокалите и на български артисти и др.,), които чрез "нежно самоубийство" тази отговорност не понесоха...
    Животът си е наш, но талантът е отговорност към другите!
  • Благодаря, Силвия, Пепи. Пепи, ако го редактирам, ще го приеме като ново произведение и ще излезе пак утре. Нека си остане така. Това е техническа грешка. Досадна е, затова се извиних. Това стихотворение е доста категорично, но е писано отдавна. Сега не бързам да "осъждам" и "заклеймявам" с лека ръка. Понякога пълзим, понякога летим, понякога в кал, понякога в цветя и рози. И носим небето в душите си, но сме го затрупали. Това е стихотворение за отговорността. Искат ни се царски корони, но те са тежки. Не всеки може да ги носи. Талантът също е отговорност. Надя, в някои случаи е добре.
  • Добре, че не можем...
  • Къде щяха да летят мислите ни и душите?
    Поздравления!

    пп
    можеш да влезеш в профила си в "моите произведения > отваряш го > настройки произведение > редакция
  • Стигат ни катастрофите по земята. Хубаво стихотворение!
  • В заглавието да се чете "да летят". Извинявам се за грешката си. Благодаря за "Любими".
Предложения
: ??:??