Не ме търси. И край. Ще се ядосам.
(Октомври се застреля посред лято.)
Ще те оскубя целия — до косъм...
Ще ритна в коша думите изпяти.
И ризата ти ще с'дера на ленти.
(А толкова обичах да я нося!)
То свърши вече — няма сантименти —
ти пръв от двама ни се захалосва.
Очи за хубавото имаш — пусто,
по всеки керкенез хвърчиш в небето.
Орлето щом от клетката изпусна,
гони врабчета сиви из полето!
Тя — обичта — не иска хроми думи,
а кухи фрази раждат земетръси.
Обядвах с теб — сега хвани си друма.
Заета съм.
Ще хапна и с врага си.
© Дениса Деливерска Все права защищены