Ако ме помниш

14 июн. 2020 г., 12:54

Поэзия » Любовная

547 4 2

Недей ме гледа, изтокът ме праща -

не нося изгрев, нито много слънце.

Недей ме гледа, слепота ще станеш,

а сляп ще може всеки да те лъже.

Не ходя боса, нито идвам с облак,

душата ми е корен яко врастнал

във битието си, подреждано любовно,

във порив, надълбоко ме одраскал.

Не съм за теб. Далечен булевард съм,

не съм за никой - всеки ден се раждам.

Не помня нищо, бяла съм тетрадка

и няма как напред да продължавам.

Денят един е, утрото се връща

със празни длани, нищо не разказва.

Дори и паметта да се събуди,

дали ще имам сълзи да я плащам?

Недей ме гледа! Дяволът ме праща,

не нося обич, нито съм красива...

Денят започва, пак ще се прераждам.

Ако ме помниш, намери ме!