Пак ще грее слънце и лъчи ще се смеят. Дъждове ще запеят, изворът ще ручи. Камбаните утринни в моят град ще звънят, и животът по старому, все така ще върви. Пак ще жужнат в липата работливи пчели, пролетта ще е млада. Със безбройни звезди разпилени в небето, танцуващи светлини, лятото ще е щастливо в дъхавите треви. Ако мене ме няма... Ще ме помнят ли пътеките в моята гора, по които обичах всеки ден да вървя, тревата в която със радост съм търсила, детелинка щастлива да ти подаря? Вятърът... с който всичко споделях, и нежно със ласки косите ми галеше... той ще помни ли, че с душа го обичах, когато във скута ми тихо заспиваше... Все едно, когато си тръгна, няма да зная... Но, ако тебе те няма...кажи ми тогава, как без теб ще живея? И как ще се смея? Не, не ми казвай! Аз зная, по сърцето гадая...
Има много други неща, заради които си струва да се живее, Джейни! Като му дойде времето ще ги откриеш едно по едно, за да убият болката от загубата на любимия човек. Но дотогава- обичай като луда!
Просълзи ме стиха ти, Джейни... Мисля, че това, което ще остане след нас е обичта, която сме раздали. А ти си го казала по много красив начин! Поздрави, мила!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.