Ако много дълго чакаш...

7 мар. 2013 г., 10:37

Поэзия » Философская

698 0 3

С прашинки от покълващото утро –

като трохи по утринна трапеза –

стремглаво над площада се разпука

изгревът и във домовете влезе.

Хилядоръката му благодатност

разля по ръбове и по ревери

валма светлинни и невероятни

многоцветни слънчеви драперии.

Тогава осъзнах, че съм без сянка,

когато ме подминаха врабците.

Жужеше като сънен кошер здрачът

и в лабиринта му не срещнах никого.

Небесното знамение отлитна,

не зная някой и дали го чете.

Градът се бе обърнал на пустиня,

в която се препъваха нозете ми.

И пеперуда мина през дланта ми,

без да я подплаши мойто дишане.

Сред съсъка на толкова измами

обратното на вяра е излишност.

От стискане оставаме без палци –

все някъде дъхът ни ще прекъсне –

начупим ли надеждата на залци.

... Понякога палачът спи до късно.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-03-08T20:05:58+02:00

Тогава осъзнах, че съм без сянка,

когато ме подминаха врабците.

Жужеше като сънен кошер здрачът

и в лабиринта му не срещнах никого.
oksimoron (Христов)

2013-03-07T20:34:44+02:00

**
radiola (Рада Димова)

2013-03-07T15:14:10+02:00

Харесаха ми думите,които използуваш и начина,по който ги правиш съвсем различни от буквалния им смисъл!