Ако имах поне малко смелост, кураж
този скапан живот да напусна.
Ей така, по хлапашки, без пари, без багаж
да си тръгна. Една автобусна
полусрутена спирка да остане след мен
край шосето, самотно и пусто,
със раздърпан афиш, който вятър студен
да размята. Да мога без чувство
на вина да си тръгна, и спокойно, без страх,
може би и с усмивка на устни
да изчезна... Разпръснат по вятъра прах
искам този живот да напусна.