27 мар. 2016 г., 17:23

Ако можеш 

  Поэзия
529 1 9
Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност,
но мигът ми куршумен оставя следи.
След мене тъга е – злочеста.
Стискай в шепи мъжките си сълзи.
Нямам ръка и не мога да галя.
За пръсти не можеш да ме държиш,
но очите ми могат да палят
пепелища, които няма как да гасиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??