Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност,
но мигът ми куршумен оставя следи.
След мене тъга е – злочеста.
Стискай в шепи мъжките си сълзи.
Нямам ръка и не мога да галя.
За пръсти не можеш да ме държиш,
но очите ми могат да палят
пепелища, които няма как да гасиш. ...